Diana Petrova

“ Екзистенциална терапия ” е епохален труд на Ървин Ялом от разряда на откритието на Юнг за архетипите в човешкото несъзнавано. Прочетох я за половин година, защото не можех да преминавам през страниците толкова бързо, колкото ми се искаше. Всяка от четирите глави : „Смърт“, „Свобода“, „Изолация“ и „Безсмисленост“ пренареждаше личния ми пъзел от възприятия за света и ми въздействаше потискащо, преди реално да приема промените и да възвърна баланса, макар и сега на друго равнище. Преди да кажа по нещо за главите, искам да предупредя, че книгата не е за всеки. Според мен тя е предназначена както за ценители в областта на психотерапията, така и за специалисти: психолози, психотерапевти, а защо не и психиатри, които се занимават сериозно и с личното си психично здраве, и с това на останалите. Повечето от тезите са подкрепени с изследвания, фактология и дълбочинен анализ, като този път Ървин Ялом не се е съобразявал с четимостта за масовия читател. Тук той е по-скоро научен раб

Захванах тази книга по косвена препоръка на Ървин Ялом, който без да я е чел, я дал първо на един свой пациент, за който бил отчаян, че ще може да му помогне, а после на друг, който бил зациклил и от години и нямало измъкване. И какво мислите се случи? Книгата ме помете. Но тя не помете само мен. Още като започнах да я чета, реших да споделям цитати на таймлайна си от нея. Правех го всеки ден, в продължение на няколко месеца. Ще спестя подробностите, като само ще цитирам резултата от моето цитиране върху трима души, които специално ми писаха да ме поздравят, че съм ги насочила към книгата. Първият приключи с паник атаките си, вторият си купи кросов мотор след двайсетгодишно отлагане, а третият напусна работата си на мениджър след десетгодишно къртовско усилие да се издигне по професионалната стълбица. Що се отнася до мен, ще запазя разказа за въздействието в тайна. Но по-важното тук е, че аз четях бавно – така, както се чете, когато искаш един текст да те промени, а не да се