"Калуня-каля" - урок по творческо писане за недостатъчно добрите
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgTP1TgSiRR5myWRjlVCU9BJvBSjqnD57fTAS9MsLmSslNk4Z2BLpdsDfdnMTWu59T53auEkLrN0g9yba9ZY4MaS_we3BN1M7RwFWC2l4dEobK0W3715ydQX6P9Hv9cIh9Jnz3vfbJqc5I/s320/189304_b.jpg)
Стигнах до „Калуня Каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на Хермес. Чудих се в продължение на десет минути дали да си купя романа. Така премина и целият ми опит да прочета това преиздадено произведение за по-малко от година. Всъщност завърших книгата на инат. Дълго време не знаех какво мисля за нея и не можех да разбера защо съм толкова объркана от прочита. През целия прочит изпитвах противоречиви чувства към текста – на места езикът ми харесваше толкова много – както се разглеждат правилните черти на красив човек, но от друга страна не преставах да губя нишката на историята и се налагаше на няколко пъти да се връщам назад, за да се подсетя какво точно се беше случило. Освен че харесах предозирането с красиви изразни средства както се харесва второ парче торта, имаше нещо в лексиката, което ме дразнеше и не просто развали прекалено сладкия вкус, а направо го вгорчи. Историческите романи, в които авторите говорят на език от епохата на героите си, ме