„Екзистенциална психотерапия“ – съшиване на човешката душа в черна бродерия
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhyJV2-e02u_B8qVVRNNoQJCFnX_n3uaqSjBOGNCWHFugJMvD6PipkjMG1Oc0jK4vBXGbWEAZcA1q-_znqq1taqHXmECjJqV5wuBByOdWl92MY9NZmp9P0tJeiD7kBmEtoppiVCBxTU2GI/s320/existpsycho3.jpg)
“ Екзистенциална терапия ” е епохален труд на Ървин Ялом от разряда на откритието на Юнг за архетипите в човешкото несъзнавано. Прочетох я за половин година, защото не можех да преминавам през страниците толкова бързо, колкото ми се искаше. Всяка от четирите глави : „Смърт“, „Свобода“, „Изолация“ и „Безсмисленост“ пренареждаше личния ми пъзел от възприятия за света и ми въздействаше потискащо, преди реално да приема промените и да възвърна баланса, макар и сега на друго равнище. Преди да кажа по нещо за главите, искам да предупредя, че книгата не е за всеки. Според мен тя е предназначена както за ценители в областта на психотерапията, така и за специалисти: психолози, психотерапевти, а защо не и психиатри, които се занимават сериозно и с личното си психично здраве, и с това на останалите. Повечето от тезите са подкрепени с изследвания, фактология и дълбочинен анализ, като този път Ървин Ялом не се е съобразявал с четимостта за масовия читател. Тук той е по-скоро научен раб