Пред лицето и гърба на смъртта - истории от случаите на Ървин Ялом
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiFyEIXd_YhT-cm3NQ-grWKj4oduhMgt4Xp_nAYE60pVB5-zZtDB_Xly9fAGh-y5Eyhb36Mts1KICYkzXkXMcOhw4FL-Bdnj7ZHQJedvzB8jDT0bLt5rR9zXJPyXLsLxgnvQr9QfigXuY0/s320/200465_b.jpg)
Започнах „Мимолетни създания“, защото знаех от приятелка, че в книгата са разказани историите на хора, близки до физическа смърт. Тя ми препоръча тази книга като обезболяващо за пълното физическо и психическо изтощение на силите. Оттук насетне в същия контекст ще я препоръчвам и аз. Фен съм на Ървин Ялом още от „Когато Ницше плака“, където той ме впечатли не само с проникновението и елегантния туист в историята, която разказва, а и с факта, че успяваше да задържи вниманието ми върху книгата повече от критичните за мен три часа. Изчетох „Мимолетни създания“ за два дни при средна скорост на четене от около месец. Ървин Ялом е истинско богатство за едно специфично пространство, в което има много читатели и малко писатели. Това е писателско-терапевтичното пространство. Ще обясня на какво се дължи този феномен според мен. Писането предполага акумулиране на енергия вътре в човека, сгъстяване и привеждане във формат на избухване навън. Терапията е точно обратното – тя е събиране на е