Цар Микс ни води към последния взрив
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiC6_pj84rBxA0GTT9_78MYmdM9597rkvV090eyQpE6l2mPn8r2uLD0P5lSpfvvx_tkq_gt0sAfiPNo7nXSOikILWYZIPsxFn7jYgipZULYXD3pU4sEbl7z0WsAiwKRDc5cy48lxJ5j85Y/s320/priblizhavane-do-vzriva-letera-atanas-kapralov.jpg)
Той не принадлежи към онова поколение поети, което двайсетгодишните ненавиждат заради патоса, старостилието и безнадеждната меланхоличност на напева, нито пък може да бъде класифициран към ню ейдж поетичните кръгове, в които абстрактните форми на изказа задушават желанието да кажеш нещо смислено и разбираемо. Атанас Капралов е цар Микс. Да започнем оттам, че авторът е овладял най-важното умение, заради което аз се отказах да ставам поет. Успява да използва красотата по такъв начин, че тя да казва нещо. Отклонява я от нейната основна цел – да се показва колко всъщност е красива. Възпитава я да му служи, защото си е поставил задача да съобщава грозните истини по един неинвазивен, мехлемен, а именно лечителен и успокоителен в едно, още смислен начин. Не ме разбирайте погрешно. Цар Микс знае как да рисува неща, които само художници да разбират. Как например ви звучи заглавието на стихотворението му: „Кора от звезден портокал“? Това е послание от художник за неговите колеги, но не