Разказите на Здравка Евтимова са пестник по пернишки върху градския егоизъм
Първата ми среща със Здравка Евтимова беше на живо. Бях сред публиката на едно представяне на съвременни български авторки и тя беше една от поканените. Няма да забравя думите й, защото те се препотвърждаваха през годините неколкоктратно. „Помнете, че авторът е сам боец на коня.“ Купих си „Пернишки разкази“ след дълго колебание пред щанда на издателството й на панаира на книгата. То не е любимият ми „боец на коня“ и малко са книгите от него в семейната ми библиотека. Но реших, че трябва да проверя какво точно има предвид Здравка Евтимова – дали стои зад онези думи от представянето със самото си писане. Започнах книгата в метрото – един разказ бе равен на едно прибиране у дома. И беше така както в буквалния смисъл, така и в метафоричния. Стилът й не може да се сбърка с ничий. Здравка Евтимова има изчистен изказ, единично, ясно и ненатрапливо послание и многогласен лирически герой. Прозата й и е христоматиен пример, когато става дума за умерената употреба на прилагателни – точ