Diana Petrova

Като дете четях поезия, когато исках да променя настроението си. Правех го, защото въздействието й върху мен много наподобяваше на това от музиката – ако си напрегнат, може да те успокои, ако си твърде минорен и бездействен, може да те вдъхнови. Стихотворенията на Христина Панджаридис имат успокояващия ефект на съзерцанието. Докато четеш, не просто наблюдаваш какво се случва навън, а го свързваш с онова, което се случва вътре. Тъничкият мост, който свързва двата свята, е изграден от буквите й – наредени по такъв начин, че мостът да е нечуплив, тънък, но нечуплив. Жълти нарциси до пътеката побутва ги с бастуна дядо ми ... още ти личи жълтото около устата Мисля също, че те биха били подходящи за незрящи, които искат да получат визуална картина във въображението си за това каква е природата около тях според това как тя ни кара да се чувстваме. Христина Панджаридис вероятно е записвала своите импресии, ходейки. Представям си дори хартиеното тефтерче, в което го е правила,

Преди години интервюирах един ливанец, който е избягал от родната си страна и в момента работи като доносник на българската полиция. Записах надлежно историята му и седмици наред бях омагьосана от нея. Усещането ми за главния герой на романа на Александър Урумов беше същото. Има нещо безкрайно привличащо в истинските истории - нещо, което не може да те отдели от тях, независимо, че не отговарят на холивудските правила за писане на книги. "Али безсмъртния" е мъжки разказ за живота на един убиец и наркодилър, който претърпява пълно преображение в края , досущ като в приказките. Ако смените името му, спокойно може да прескочи в друга книга и никой да не го разпознае. Книгата може да се ползва и като наръчник за схемите в подземния свят на каналджийството, дрогата и войната и в началото я зачетох точно защото исках да узная повече за всички тях . Но после, разбира се, хукнах по дирите на героя и макар той да не ми стана любимец, харесах твърдата му ръка, постоянството

Подходих към новата стихосбирка на Амелия Личева много предпазливо. Учила съм по нейни разработки в областта на „Теория на литературата” още в университета. Познавам и писането й от „Литературен вестник”. Имам изграден образ за нейните литературни изяви, който е непълен и по-скоро отразява университетската й кариера, отколкото човешкото й творчество – онова, което не е предназначено само за академичните умници, а и за обикновените читатели. Още като студентка, съвсем умишлено пропуснах да прочета стихосбирките й, защото колко авторитетен щеше да остане за мен тогава един теоретик на литературата, ако и той хукнеше да пише поезия? Изобщо писането на поезия у нас все още се разбира като малко глуповато, несериозно и незряло занимание - простено за безумно младите и истинска диагноза за по-възрастните. То често превръща поета в един застинал, но осъществен Нарцис, който единствен вижда красотата си, докато всички други се чувстват малко сконфузено, че уж порасналият им приятел още н