"Бащите не си отиват" - шпионка в световете на чуждите бащи
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqv2bnrIroYo7FMd4ANgHNa7BZLWO-N0OXbzEj2-7eLCMzl34twEXWqEKDOFf3hYnolvyrsRxxrlg7A4UAiczz7caUg_cbXJUiMj_O0HF7Vvlxr394v0_kIkebCo9FxZ2CNIfqaAYl-Dc/s320/Cover.jpg)
"Бащите не си отиват" е шпионка в световете на чуждите деца и техните бащи - деца, които са останали тук и бащи, които вече са си отишли. Всеки разказ е сърдечен посвоему и колкото повече му липсва художественост - я в някое изречение с директно изказано твърдение, или в оценка, допусната да се вмъкне между думите на доброто повествование, толкова повече разчувства със своята непосредственост. В книгата разказвачът е безспорно прав, той е творец на един свят, в който вече е сам, а преди е бил населяван само от двама. Ако търсите достоверен разказ за живота на тези мъже, по-добре не разгръщайте тази книга, защото вътре ще усетите много плътно и много физически болката и копнежа по загубения баща, съзнателното му идеализиране, дори когато авторите разказват за дребни недостатъци. Тази книга е в детайлите - в леко поклащащата се дреха на кухненския стол, в пепелника, поставен до плочите с Ленард Коен, в чисто новите обувки за яхта, които остават никога необути. Впечатли ме