Публикации

Показват се публикации от Септември, 2017

"Бащите не си отиват" - шпионка в световете на чуждите бащи

Изображение
"Бащите не си отиват" е шпионка в световете на чуждите деца и техните бащи - деца, които са останали тук и бащи, които вече са си отишли. Всеки разказ е сърдечен посвоему и колкото повече му липсва художественост - я в някое изречение с директно изказано твърдение, или в оценка, допусната да се вмъкне между думите на доброто повествование, толкова повече разчувства със своята непосредственост. В книгата разказвачът е безспорно прав, той е творец на един свят, в който вече е сам, а преди е бил населяван само от двама. Ако търсите достоверен разказ за живота на тези мъже, по-добре не разгръщайте тази книга, защото вътре ще усетите много плътно и много физически болката и копнежа по загубения баща, съзнателното му идеализиране, дори когато авторите разказват за дребни недостатъци. Тази книга е в детайлите - в леко поклащащата се дреха на кухненския стол, в пепелника, поставен до плочите с Ленард Коен, в чисто новите обувки за яхта, които остават никога необути. Впечатли ме

"Доклад на зелената амеба за химическия молив" - амебата не е амеба

Изображение
До средата я четох на един дъх. А после дъщеря ми я открадна, след като й казах, че вътре става дума за тайните мисли на една тийнейджърка от моето време. Тя реши, че ако я прочете, ще разбере какво съм си мислила и аз като малка, а което е по-лошото - какви съм ги вършила. Веднага я излъгах, че разказите на Амебата нямат нищо общо с моите, а тайничко си преповтарях, че освен Велина Минкова, така и аз, така и хиляди момичета като мен преминахме през лолитския си период в разпадащия се комунистически режим. Във въздуха се усещаше аромата на добре дирижирания хаос, който настъпваше, и това ни освобождаваше. Под булчинската рокля на комунизма, ние мърсувахме зверски, защото тогава това беше да си свободен. В доклада това е хванато с чиличните зъби на изчистения й стил. Амебата скача, прескача, преформатира се, пее и страда - защото не е никой, а в същото време е всички момичета по света едновременно. Амебата не е, как да кажа, само дете на своето време. Тя през прецизн

"Великият Гетсби" - безупречна дисциплина на входа на човешката душа

Изображение
Тръгнах да чета "Великият Гетсби" по горещата препоръка на Хемингуей. Първоначално сметнах Скот Фицджералд за леко надут, добре обигран в техниките писател, който ще направи една безсърдечна дисекция на човешките слабости по потискащо елегантен начин. И това не е впечатляващо - хиляди автори могат да скрибуцат по белия лист по този начин. Скот е дълбок познавач на човешкото в човека.Това сякаш му е дадено по рождение и той просто излива на водопади мъдростите си по адрес на безумния фалш във взаимоотношенията ни. Не това е най-притеглящото към прозата му обаче. Казвам си направо. Порази ме безупречната дисциплина на входа на човешката душа. Скот влиза вътре на пръсти, макар че притежава умението да я разпарчатоса безмислостно. Той минава толкова издържано облечен, че е забележим единствено когато усеща леката умора на читателя от язденето на дългите редове с букви. Той не танцува, той, ще го повторя, минава на пръсти, за да не би с намесата си някак да повлияе на гер

"Няма закога" - по-скоро кино, отколкото книга

Изображение
П оздравления за избора на темата и за нереалистично героичното представяне на старците.  Персонажите. Персонажите в книгата са много симпатични старчета - истински сладури. Велков е успял да изгради образите им така, че те са пълнокръвни и живи пред очите на читателя. Самобитният стил на автора. Недостатъците на книгата, които ще изброя по-долу, могат да бъдат простени само в контекста на самобитността на този автор. Той е ходеща машина за сюжети, безспорно ярка личност с ярко изразен стил. Сега се надявам авторът да не ме заколи след това, което ще напиша. Припомням, че това е само мнение - и то на жена, която нищо не разбира от мъжкия свят. Българският старец. Той в тази книга за мен беше представен пожелателно, малко реваншистки пожелателно. Да, засягат се теми, които са много актуални в съвременното битие на българския старец, но тъй като отглеждам един такъв, който е на 84 години, мога да твърдя, че личностите на тези хора са многопластови, точно като на всички нас. Те

"Тайният живот на дърветата" - чудесна книга за книжни плъхове

Изображение
"Тайният живот на дърветата" е чудесен справочник за тайния живот на дърветата. Авторът се е постарал да го поднесе вълнуващо в художествен вид, използвал е метафори и даже, струва ми се, малко е попрекалил. Би могъл да запали много хора, които обичат книгите и не разбират нищо от горите, а не е ли това идеята на тази книга? Лично за мен открехна вратата към един свят, който обичах, но не познавах ни най-малко и сега нищо не е същото - нито с любимия ми Северен парк, нито с любимата ми Пирин планина. Даде ми много идеи за приказни сюжети, които вероятно ще изпълня в един друг живот. Книгата се чете бавно и е добре, че е разделена на къси глави, които са озаглавени с някаква метафора, свързваща я с човешкия живот. Ето така се преподава биология на дърветата :)

"Котката" - чудесен анализ на анимата

Изображение
Много добър анализ на анимата - или т.нар. идея на мъжа за женското. Посредством разглеждането на една приказка, Мария Луиз фон Франц прави дисекция на мъжкото несъзнавано и буквално предлага уроци по избавление на женското от убийствената хватка на стария принцип за проектиране на анимата върху съпругата. Чудесно четиво за жени. Чудесно и за мъже.

"Стопанката на Господ" - хубава идея в несигурна форма

Изображение
Ще започна с доброто. Това е преди всичко идеята, че в художествен разказ много по-лесно можем да се запознаем с българските обичаи, отколкото ако трябва да ходим да ровим стари писания в Народната библиотека. Да бъдем честни. Кой от нас скоро е стъпвал там? Розмари е увлекателен разказвач, когато не е изморена от темата си, от себе си и от книгата си. Край. С това се изчерпват плюсовете. "Стопанката на Господ" е книга, която на два коктейла с малинов сироп бих могла да нарека хибрид. Хибрид би бил гальовен комплимент за този текст, който несигурно се лашка между два жанра - справочник и художествен разказ. Авторката построява увлекателни диалози, недостоверни и без познаване на дълбоката динамика на човешката психика. За опростеността на диалозите с бабите би могло да се прости, но не и когато лирическият й аз общува с хората, които отиват при тези баби, с наркоманите от центъра, нито с библеотекарите. Личи, че някъде в две трети от текста е направила голяма почивка