Фаталната дама на българската литература през очите на страстен документалист
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiSJ_0jKJmzbYZZzAMdJEFd0KxNb64taPmEEptjhwg5HhuCKFn1WtDsw6P5zNwa4BmUkMipm-1VeTR1IVy6E37aN8TcSwO_eDzku7xZTpg1hhvdWo6UHhr83_R1cao0wKCoEy6FBWMgL_w/s320/IMP_YanaYazovaProklyatietonadarbata_21354_1.jpg)
Грабнах „Яна Язова: проклятието на дарбата“ заради заглавието. Дарбата е доказала, че сипе нещастия върху своя притежател, независимо дали е истинска или посредствена, дали е на балканска сцена или в световен мащаб. Наслушали сме се на ужасяващи подробности от крайните мигове на всякакви творци и звезди в съвремието. Чрез книгата виждаме ясно и недвусмислено как дарбата на един човек може да съсипе всеки аспект от живота му. В този смисъл няма по-точно заглавие на документалния преглед, затворен между страниците на тази книга. Петър Величков започва с успешен опит да представи събраните късчета от живота на Яна Язова безпристрастно и завършва с пламенен разказ за отмъстителността на Николай Хайтов върху него самия заради обвинението, че е откраднал романа „Левски“ с намерение да го издаде под свое име. В други обстоятелства бих отчела смяната на тона в творбата като недостатък, но не и след разказаните събития в книгата. Експлицитно обрисуваната смърт на Яна Язова, която гни