Пред лицето и гърба на смъртта - истории от случаите на Ървин Ялом

Започнах „Мимолетни създания“, защото знаех от приятелка, че в книгата са разказани историите на хора, близки до физическа смърт. Тя ми препоръча тази книга като обезболяващо за пълното физическо и психическо изтощение на силите. Оттук насетне в същия контекст ще я препоръчвам и аз.

Фен съм на Ървин Ялом още от „Когато Ницше плака“, където той ме впечатли не само с проникновението и елегантния туист в историята, която разказва, а и с факта, че успяваше да задържи вниманието ми върху книгата повече от критичните за мен три часа. Изчетох „Мимолетни създания“ за два дни при средна скорост на четене от около месец.

Ървин Ялом е истинско богатство за едно специфично пространство, в което има много читатели и малко писатели. Това е писателско-терапевтичното пространство. Ще обясня на какво се дължи този феномен според мен. Писането предполага акумулиране на енергия вътре в човека, сгъстяване и привеждане във формат на избухване навън. Терапията е точно обратното – тя е събиране на енергия отвън, сгъстяване и привеждане във формат на избухване вътре в човека. Ако човек се опита да играе и двете роли, това може да доведе до бърнаут, шизофрения или кой знае какво още.

Ървин Ялом притежава това умение. Рисунъкът му е пестелив, повествованието върви задъхано, изказът е изчистен, необременен от терапевтична терминология, а авторът е изкуствовед що се отнася до изразяването на сложни концепции с прости думи.

Книгата, за мен, притежава само един минус. Заглавието. Изключително непривлекателно заглавие за шедьовър от такава класа. На английски то е: „Creatures of the Day“, което не звучи толкова дълго и абстрактно, както преводът му на български език.

И с това приключват негативите. Всичко останало е организирано по блестящ начин – поредността на историите, подредбата на размисли във всяка една от тях, цялостното им звучене от гледна точка на процеса. Защото историите в тази книга въвеждат процеса на осъзнаване в началото на последния стадий от човешкия живот. Те отразяват етапите, през които човек преминава, преди да се превърне в „зрелия маслинен плод“, упоменат едва в края на книгата.

„Косвен лек“ е измамно простичка история за един пенсиониран научен работник, който търси признание.  В„Да бъдеш истински“ оценяваме онова, което вече имаме, пред лицето на внезапната смърт. Балерината от „Арабеск“ припомня за нереалността на миналите преживявания от съвременна гледна точка – точка, в която сме загубили приятел завинаги. „Благодаря ти, Моли“ е удивително свидетелство за мъдростта, заключена в случайните хрумки. „Не ме затваряй“ е тежък разказ за един богат мъж, който не може да приеме факта, че остарява. „Покажи класа пред децата си“ излага философията на една самотна медицинска сестра, която обслужва онкологично болни. Получаваме триумфално свидетелство, че писателят в един човек не може да умре лесно в „Трябва да изоставиш надеждата за по-добро минало“, пък ако ще да го затваряш в кашон в продължение на десетки години. Това е и история за пренаписването – действие, в което се състои основната работа на писателя. „Хванете си своя смъртоносна болест, по дяволите!“ е разказ, който показва оголените размисли на онкологично болна жена, на която й остава около година живот. Безспорно най-добрaтa история от всички! Смъртта на приятел от детството в „Три плача“ ни припомня за нашата собствена смърт. И накрая „Мимолетни създания“ е пример за библиотерапия, която се е случила поради неуспеха в терапевтирането. Историята представлява апология на литературното изкуство, даващо отговорите на въпросите, които терапията умее само да задава.

Ървин Ялом е блестящ ум в литературно-терапевтичното пространство – пример за това как се води терапия и как се пише увлекателно. Той притежава цели два таланта, овладяни до съвършенство. Дано цената за тези дарби не му е излязла твърде солена.