"Великият Гетсби" - безупречна дисциплина на входа на човешката душа


Тръгнах да чета "Великият Гетсби" по горещата препоръка на Хемингуей. Първоначално сметнах Скот Фицджералд за леко надут, добре обигран в техниките писател, който ще направи една безсърдечна дисекция на човешките слабости по потискащо елегантен начин. И това не е впечатляващо - хиляди автори могат да скрибуцат по белия лист по този начин.
Скот е дълбок познавач на човешкото в човека.Това сякаш му е дадено по рождение и той просто излива на водопади мъдростите си по адрес на безумния фалш във взаимоотношенията ни. Не това е най-притеглящото към прозата му обаче.
Казвам си направо. Порази ме безупречната дисциплина на входа на човешката душа. Скот влиза вътре на пръсти, макар че притежава умението да я разпарчатоса безмислостно. Той минава толкова издържано облечен, че е забележим единствено когато усеща леката умора на читателя от язденето на дългите редове с букви. Той не танцува, той, ще го повторя, минава на пръсти, за да не би с намесата си някак да повлияе на героите, да не би да ги насочи към друга посока, в която те вече няма да са себе си.
"Великият Гетсби" е удобна пижама, която попива тайно потта от преживяното под завивките на един добре приспан Скот.

"Великият Гетсби" е нежна поезия, рецитирана от устата на закоравял циник на третото си уиски. Красиво е, нали? :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Балада за Георг Хених" - съвършено произведение, но с преувеличена трагичност в историята

Изображение
"Балада за Георг Хених" е съвършен мравуняк, гъмжащ с малки работливи мравешки букви, събирани от Пасков с майсторството, което добре познавам от "Аутопсия на една любов". Книгата е мрачен и точен разрез на нечовешкото у човека, отговор на вечния въпрос "Има ли бог и ако да - какво точно прави?" Не харесвам книги с отговори и макар да прочетох тази на един дъх, откровено не харесах края, в който цар Виктор размахва своя пръст към Бог. Учила съм се от Виктор Пасков как се пише и смятам, че това е автор, който всички трябваше да изучаваме в училище. Винаги ми е напомнял на учителката ми по акордеон - жена на средна възраст, която добре съзнаваше, че инструментът й излиза от мода и тъгуваше, защото никога няма да няма да успее да изсвири нещо истински тъжно, за да впечатли, както би го направила с пианото. Но не това имам предвид тук - учителката ми тъгуваше, защото в самата си същина акордеонът не притежава тъгата на едно пиано или елегантната игла на ц...
Прочетете още

"Райският проект" - изтънчен апотеоз на любовта след разпада на илюзиите

Изображение
Винаги чета Джеймс Холис с лека резервираност, но като я изключа, мога да заявя, без да преувеличавам, че думите му  взимат характера на просветление. Преди години прочетох "Под сянката на Сатурн", друг негов шедьовър, и тази книга завинаги промени отношението ми към мъжете. Започнах да ги разбирам, освен да ги обичам. Посегнах отново към Холис по повелята на дълготрайно заболяване, като се биех в гърдите, че няма на какво повече да науча за влюбването и любовта, тъй като знам всичко. Но нуждата от нещо юнгианско, същевременно нещо силно и здраво в този момент, ме принуди набързо да пристъпя към четенето. "Райският проект" е впечатляващо резюме на реалността, която стои зад влюбването и напъните ни да заобичаме някой друг освен себе си. Книгата също е нещо, което би могло да бъде наречено обобщение на многотомното описание на човешките въжделения за спасение, на опитите ни да прехвърлим задачата на собствения ни живот върху някой друг и да се оттърсим от прину...
Прочетете още

"Бащите не си отиват" - шпионка в световете на чуждите бащи

Изображение
"Бащите не си отиват" е шпионка в световете на чуждите деца и техните бащи - деца, които са останали тук и бащи, които вече са си отишли. Всеки разказ е сърдечен посвоему и колкото повече му липсва художественост - я в някое изречение с директно изказано твърдение, или в оценка, допусната да се вмъкне между думите на доброто повествование, толкова повече разчувства със своята непосредственост. В книгата разказвачът е безспорно прав, той е творец на един свят, в който вече е сам, а преди е бил населяван само от двама. Ако търсите достоверен разказ за живота на тези мъже, по-добре не разгръщайте тази книга, защото вътре ще усетите много плътно и много физически болката и копнежа по загубения баща, съзнателното му идеализиране, дори когато авторите разказват за дребни недостатъци. Тази книга е в детайлите - в леко поклащащата се дреха на кухненския стол, в пепелника, поставен до плочите с Ленард Коен, в чисто новите обувки за яхта, които остават никога необути. Впечатли ме ...
Прочетете още