"Великият Гетсби" - безупречна дисциплина на входа на човешката душа


Тръгнах да чета "Великият Гетсби" по горещата препоръка на Хемингуей. Първоначално сметнах Скот Фицджералд за леко надут, добре обигран в техниките писател, който ще направи една безсърдечна дисекция на човешките слабости по потискащо елегантен начин. И това не е впечатляващо - хиляди автори могат да скрибуцат по белия лист по този начин.
Скот е дълбок познавач на човешкото в човека.Това сякаш му е дадено по рождение и той просто излива на водопади мъдростите си по адрес на безумния фалш във взаимоотношенията ни. Не това е най-притеглящото към прозата му обаче.
Казвам си направо. Порази ме безупречната дисциплина на входа на човешката душа. Скот влиза вътре на пръсти, макар че притежава умението да я разпарчатоса безмислостно. Той минава толкова издържано облечен, че е забележим единствено когато усеща леката умора на читателя от язденето на дългите редове с букви. Той не танцува, той, ще го повторя, минава на пръсти, за да не би с намесата си някак да повлияе на героите, да не би да ги насочи към друга посока, в която те вече няма да са себе си.
"Великият Гетсби" е удобна пижама, която попива тайно потта от преживяното под завивките на един добре приспан Скот.

"Великият Гетсби" е нежна поезия, рецитирана от устата на закоравял циник на третото си уиски. Красиво е, нали? :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Балада за Георг Хених" - съвършено произведение, но с преувеличена трагичност в историята

Изображение
"Балада за Георг Хених" е съвършен мравуняк, гъмжащ с малки работливи мравешки букви, събирани от Пасков с майсторството, което добре познавам от "Аутопсия на една любов". Книгата е мрачен и точен разрез на нечовешкото у човека, отговор на вечния въпрос "Има ли бог и ако да - какво точно прави?" Не харесвам книги с отговори и макар да прочетох тази на един дъх, откровено не харесах края, в който цар Виктор размахва своя пръст към Бог. Учила съм се от Виктор Пасков как се пише и смятам, че това е автор, който всички трябваше да изучаваме в училище. Винаги ми е напомнял на учителката ми по акордеон - жена на средна възраст, която добре съзнаваше, че инструментът й излиза от мода и тъгуваше, защото никога няма да няма да успее да изсвири нещо истински тъжно, за да впечатли, както би го направила с пианото. Но не това имам предвид тук - учителката ми тъгуваше, защото в самата си същина акордеонът не притежава тъгата на едно пиано или елегантната игла на ц...
Прочетете още

"Райският проект" - изтънчен апотеоз на любовта след разпада на илюзиите

Изображение
Винаги чета Джеймс Холис с лека резервираност, но като я изключа, мога да заявя, без да преувеличавам, че думите му  взимат характера на просветление. Преди години прочетох "Под сянката на Сатурн", друг негов шедьовър, и тази книга завинаги промени отношението ми към мъжете. Започнах да ги разбирам, освен да ги обичам. Посегнах отново към Холис по повелята на дълготрайно заболяване, като се биех в гърдите, че няма на какво повече да науча за влюбването и любовта, тъй като знам всичко. Но нуждата от нещо юнгианско, същевременно нещо силно и здраво в този момент, ме принуди набързо да пристъпя към четенето. "Райският проект" е впечатляващо резюме на реалността, която стои зад влюбването и напъните ни да заобичаме някой друг освен себе си. Книгата също е нещо, което би могло да бъде наречено обобщение на многотомното описание на човешките въжделения за спасение, на опитите ни да прехвърлим задачата на собствения ни живот върху някой друг и да се оттърсим от прину...
Прочетете още

Астрофизика за заети хора – чудесно резюме на вселенските явления, облечено в недостатъчно добър хумор

Изображение
Най-баналното изказване на псевдопоетите е, че когато се взираме в небето, виждаме отражение на човешката си същност. Астрофизиците могат да докажат истинността на това твърдение, но едва ли резултатите на изследването им ще бликат от патетичността, характерна за поетите. „Астрофизика за заети хора“ е хибрид между псевдопоезия и опростено резюме на съвременните астрофизични открития, макар в заглавието да е загатната само втората част от тази формулировка. Нийл Тайсън без малко да ме загуби с шутовщината си, която може и да е необходимо условие за привличане на вниманието на стредностатистическия зает човек, но на моменти наистина идва в повече. Заетите хора често не разбират нищо от астрофизика, но съвсем не е задължително да са любители на евтиното циркаджийство. От друга страна залогът в заглавието с назоваване на дисциплината: „астрофизика“ неминуемо предполага малко по-сериозен тон отколкото разговор в междучасие между средношколци. Книгата е ясен образец на онова, което в...
Прочетете още