"Великият Гетсби" - безупречна дисциплина на входа на човешката душа


Тръгнах да чета "Великият Гетсби" по горещата препоръка на Хемингуей. Първоначално сметнах Скот Фицджералд за леко надут, добре обигран в техниките писател, който ще направи една безсърдечна дисекция на човешките слабости по потискащо елегантен начин. И това не е впечатляващо - хиляди автори могат да скрибуцат по белия лист по този начин.
Скот е дълбок познавач на човешкото в човека.Това сякаш му е дадено по рождение и той просто излива на водопади мъдростите си по адрес на безумния фалш във взаимоотношенията ни. Не това е най-притеглящото към прозата му обаче.
Казвам си направо. Порази ме безупречната дисциплина на входа на човешката душа. Скот влиза вътре на пръсти, макар че притежава умението да я разпарчатоса безмислостно. Той минава толкова издържано облечен, че е забележим единствено когато усеща леката умора на читателя от язденето на дългите редове с букви. Той не танцува, той, ще го повторя, минава на пръсти, за да не би с намесата си някак да повлияе на героите, да не би да ги насочи към друга посока, в която те вече няма да са себе си.
"Великият Гетсби" е удобна пижама, която попива тайно потта от преживяното под завивките на един добре приспан Скот.

"Великият Гетсби" е нежна поезия, рецитирана от устата на закоравял циник на третото си уиски. Красиво е, нали? :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

„Осиновени истории“ – топъл разказ за ужасяващи и трудни събития в човешкия живот

"Човекът в търсене на смисъл" - книга, която променя

Сестри Палавееви - братя в женски тела, затворени в клиширан хумористичен сюжет