Астрофизика за заети хора – чудесно резюме на вселенските явления, облечено в недостатъчно добър хумор

Най-баналното изказване на псевдопоетите е, че когато се взираме в небето, виждаме отражение на човешката си същност. Астрофизиците могат да докажат истинността на това твърдение, но едва ли резултатите на изследването им ще бликат от патетичността, характерна за поетите.

„Астрофизика за заети хора“ е хибрид между псевдопоезия и опростено резюме на съвременните астрофизични открития, макар в заглавието да е загатната само втората част от тази формулировка.

Нийл Тайсън без малко да ме загуби с шутовщината си, която може и да е необходимо условие за привличане на вниманието на стредностатистическия зает човек, но на моменти наистина идва в повече. Заетите хора често не разбират нищо от астрофизика, но съвсем не е задължително да са любители на евтиното циркаджийство. От друга страна залогът в заглавието с назоваване на дисциплината: „астрофизика“ неминуемо предполага малко по-сериозен тон отколкото разговор в междучасие между средношколци. Книгата е ясен образец на онова, което в съвремието наричаме „професионална деформация“, в случая на човек, който се е появявал редовно пред камера и просто не умее да разговаря сериозно, без звънчетата на шапката му да подрънкват и просветват.

В момента, в който успеете да се абстрахирате от този безспорен недостатък, а именно плитката и небалансирана хумористичност, можем да се насладим на уникалното умение на този човек да обяснява в прости думи едни от най-сложните открития в съвременната наука за космоса. Нийл Тайсън или редакторите му умеят да представят в един абзац най-важното от дадено откритие ясно и подредено, могат да се удържат да не навлизат в по-сложни и заплетени обяснения – умение, което малцина запознати с темата, притежават в световен мащаб.

Трудът на Нийл няма да разтърси представите ви за света, особено ако редовно ядете пуканки пред филмите на Нешънъл Джиографик Сайънс. Но определено ще успее да посъбере познанието, да го изчетка и освежи, там, където е било нахвърляно на купчини в мозъка ви, без да сте извлекли изводи за аналогичността му със земните явления на микроравнище.

Ще се замислите отново за двата противоположни процеса, протичащи ежеминутно във вселенски мащаб, а именно сгъстяването в резултат от гравитацията и разширяването на вселената. Пак ще се опитате да си представите всичките 15,5 милиарда неутрина от слънцето, които преминават през всеки квадратен сантиметър от тялото ви всяка секунда. И всичко това без следа от взаимодействие с атомите от тялото ви. Ще си задавате въпросите, които и Нийл си задава, а имено дали тъмната енергия е виновна, че ни липсват съществени части от вселената, която някога е съществувала. Съвременните астрофизични открития няма да взимат единствено формата на лабораторни изследвания в блестящи космически центрове, а и на заключения, извлечени благодарение на радиотелескоп с деветметрова метална чиния в задния двор на един любител. Ще узнаете защо сателитите с орбита точно колкото скоростта на въртене на Земята изглеждат застинали на място и малко след това ще забравите защо точно. Причината е, че Нийл ще ви въвлече в активно фантазиране на тема какво точно извънземните биха видели и защо биха се заинтересували от нас – човешките същества, толкова удобно прикрити зад ярката светлина на слънцето, така старателно предпазвани именно от поглъщащата паст на Юпитер, която обира смъртоносните астероиди, преди те да са стигнали до нашата планета. Докато реете поглед през прозореца късно нощем, ще се замислите и над факта, че някои от планетите, които нашите астрофизици са открили, са обекти, които никога не сме виждали. Разбрали сме за съществуването им от леките колебания на светлината, която излъчват техните слънца при преминаването на планетите по орбиталния им път.

Шокиращото, но не нелогично откритие лично за мен беше, че разликата между Слънцето и Земята е в липсата на точно един елемент.

И тъкмо става забавно не заради зле скопосания хумор, а заради новите идеи, които може да ви хрумнат, докато четете, и книгата е към своя край. Псевдопоезията вече е зад гърба ви и малки свежи глътки от поетичното мълчание, възцарило се след прочитането, изпълват гърдите ви в началото на още един звезден ден – звезден в буквален, метафоричен и философски смисъл на думата. Поетът сте вие, а брилянтният обобщител на вашата муза е Нийл Тайсън – един безспорно полезен автор, който може да слушате по телевизията или четете така все едно го слушате по телевизията без особена разлика.